Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
9. С Тебе е премъдростта, която знае делата Ти и е била там, когато си правил света, и знае, какво е угодно пред очите Ти и какво е право според Твоите заповеди;
10. прати я от светите небеса, прати я от престола на славата Си, за да ми спомага в трудовете ми, и за да зная, какво е благоугодно пред Тебе;
11. защото тя всичко знае и разбира и мъдро ще ме ръководи в делата ми и ще ме запази в славата си;
12. и делата ми ще бъдат благоприятни, и ще съдя народа Ти справедливо и ще бъда достоен за престола на баща си.
13. Защото, кой човек може да познае Божиите намерения? или кой може разбра, какво е угодно Господу?
14. Нетвърди са помислите на смъртните, погрешни са нашите помисли,
15. защото тленното тяло тежнее на душата, и тая земна хижа притиска многогрижния ум.
16. Ние едва можем да постигнем и това, що е на земята, и с мъка разбираме това, що е наръки, а какво е на небесата — кой е изследвал?
17. А волята Ти кой би познал, ако не беше дарувал премъдрост и не беше пратил отгоре Твоя Свети Дух?
18. И тъй, пътищата на земните жители се оправиха, и людете се научиха на това, що е Тебе угодно,
19. и се спасиха чрез премъдростта.
Глава 10.
1. Тя е запазила първосъздадения отец на света, който беше сътворен самичък, и го е избавила от собственото му падение:
2. тя му е дала сила да владее над всичко.
3. А отстъпилият от нея неправедник в своя гняв загина от братоубийствена ярост.
4. Пак премъдростта заради него спаси земята, когато беше потопявана, като запази праведника чрез малко дърво.
5. Пак тя между народите, смесени в единомислие за зло, намери праведника и го заварди безукорен пред Бога, и го запази твърд в нежността му към сина.
6. Тя през време, когато загиваха нечестивците, спаси праведника, който избягна огъня, паднал върху пет града,
7. от които за свидетелство на нечестието остана да се дими пуста земя и растения, принасящи безвреме плод, и за паметник на невярна душа е солният стълб, който там стои.
8. Защото те, като презряха премъдростта, не само че повредиха на себе си, задето не познаха доброто, но и оставиха на живите спомен за безумието си, за да не могат скри това, в което се бяха заблудили.
9. А премъдростта спаси от неволя ония, които й служеха.
10. Тя учеше на прави пътища побягналия от братов гняв праведник, показа му царството Божие и му дарува знанието на светиите, помагаше му в огорчения и обилно награди трудовете му.
11. Когато от користолюбие го увреждаха, тя застана пред него и го обогати,
12. запази го от враговете и го тури в безопасност пред ония, които коварствуваха против него, и в силната борба му даде победа, за да знае, че от всичко най-силно е благочестието.
13. Тя не остави продадения праведник, а го спаси от грях:
14. тя слиза с него в ямата, не го остави и в окови, и сетне му донесе царски скиптър и власт над ония, които го угнетяваха, показа, че са лъжци тия, що го обвиняваха, и му дари вечна слава.
15. Тя освободи светия народ и непорочното семе от народи притеснители,
16. влезе в душата на Господния служител и се опълчи против страшните царе с чудеса и личби.
17. Тя възнагради светиите за трудовете им, води ги по чуден път; и денем им беше закрила, а нощем — звездна светлина.
18. Тя ги преведе през Червено море и ги прекара през голяма вода,
19. а враговете им издави и ги изхвърли из дълбинето на бездната.
20. И тъй, праведниците завладяха оръжието на нечестивците и възпяха Твоето свето име, Господи, и единодушно прославиха Твоята победна ръка,
21. защото премъдростта отвори на неми устата и направи разбрани детските езици.
Глава 11.
1. Тя уреди работите им чрез ръката на светия пророк;
2. те минаха през необитаема пустиня и поставиха шатри на непроходни места;
3. опълчиха се против неприятели и отмъстиха на врагове;
4. замъчи ги жажда, и те повикаха към Тебе, и дадена им бе вода от стръмна скала и утоление на жаждата — от твърд камък.
5. Защото, с каквото бяха наказани враговете им,
6. с такова те, намирайки се в нужда, бидоха облагодетелствувани:
7. вместо извор на постоянно течаща река, размътена с воняща кръв,
8. за изобличение на детеубийствената им заповед, Ти неочаквано им даде обилна вода,
9. като показа тогава чрез жаждата, как Ти бе наказал противниците им.
10. Защото, когато бяха изпитвани, ако и да се подлагаха на милостиво вразумение, тогава познаха, как са се мъчили съдените в гняв нечестивци;
11. защото тях Ти изпитваше като баща, поучавайки, а ония — като гневен цар, осъждайки измъчи.
12. И които не бяха там, и които бяха, еднакво пострадаха: